Родно място

През Освободителната война къщата, в която е живял със семейството си е опожарена. Нейното възстановяване е осъществено през 1933 г., а през 1937 г. е устроена в музей. Първи уредник на музея е Никола Славчев. През 1954 г. е включен в националната музейна мрежа, а през 1955 г. до нея е изградена зала за документална експозиция. В периода 1968 – 1992 г. музеят е филиал на историческия музей в Карлово. Придобива самостоятелност през 1993 г. От 1994 г. в Карлово музейният комплекс се възстановява и разширява. Към музейния комплекс са включени Чардаклиевата къща и мемориалният параклис „Всех святих болгарских“. От 21 юли 2000 г. музеят придобива званието държавен културен институт с национално значение.

В продължение на няколко десетилетия в нея са събирани и се съхраняват вещи, документи и снимки, свързани със семейството, с живота и делото на Васил Левски, на негови сподвижници както от Карлово, така и от други краища на страната. Пазят се почти всички научни биографични изследвания и литературни творби, посветени на Левски, произведения на изобразителното изкуство.

Къщата представлява едноетажна сграда, състояща се от стая, вкопана в земята, зимник, килер, в който се съхраняват сандък с брашно и нощви, и скривалище. В приземната част се намират две стаи.

Къщата представлява едноетажна сграда, състояща се от стая, вкопана в земята, зимник, килер, в който се съхраняват сандък с брашно и нощви, и скривалище. В приземната част се намират две стаи. До къщата има разположена долапена работилница за плетене на гайтани и полуоткрита бояджийница. След като в годините около Освобождението къщата рухва, през 1933 г. е изготвен проект от архитект Димитър Иванов и сформиран обществен комитет за реставриране на родната къща на Васил Левски, начело с кмета на Карлово Аристотел Янакиев и с помощта на жителите на Карлово и войници от местния гарнизон. Възстановяването на вътрешната уредба в къщата е поверена на дъщерите на сестра му Яна.