Дейност

БЪЛГАРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ (БРЦК)
Планове и надежди

Революционна организация, създадена през ноември-декември 1869 г. в Букурещ. Любен Каравелов изработва първите програмни документи - Програмата, отпечатана на 1 август 1870 г. в Женева, и брошурата „Български глас", издадена през есента с.г. в Букурещ. През 1870-1871 г. в комитетската организация се оформят Външен център начело с Любен Каравелов в Букурещ и Вътрешен център със седалище в Ловеч с ръководител Васил Левски. На Първото общо събрание (29 април - 4 май 1872 г.) в Букурещ се приемат устав и нова програма на БРЦК. Председател е Любен Каравелов. Васил Левски е избран за главен апостол на комитетите в България. След разкритията на турските власти във връзка с Арабаконашкия обир ЦК в Букурещ, за да спаси организацията, взема решение за въстание, което е осуетено поради залавянето на Васил Левски и удара върху Вътрешната революционна организация (ВРО) през есента на 1872 г. През 1873-1874 г. БРЦК изживява сериозна организационна криза. Търновският революционен комитет полага усилия за възстановяване на ВРО; Атанас Узунов прави обиколки из Южна България. След Второто общо събрание в Букурещ (11-12 май 1873 г.) настъпва известно раздвижване под влияние на Панайот Хитов. На 20 и 21 август 1874 г. е свикано Трето общо събрание; избран е нов ЦК с участието на Христо Ботев. Русенският комитет е признат за централен, по негово предложение за апостол е избран Стефан Стамболов. На 26 декември 1874 г. в Букурещ се провежда ново общо събрание, на което между Любен Каравелов и Христо Ботев възниква конфликт. Създадена е тричленна комисия, натоварена да подготви събрание за 1 март 1875 г., но то не се провежда, защото конфликтът Каравелов-Ботев се задълбочава. Емигрантските комитети са разединени, ЦК престава да функционира. На 12 август по инициатива на Христо Ботев, Иван Драсов и Стефан Стамболов в Букурещ се провежда „извънредно народно събрание", на което е избран нов „петчленен комитет" под името Български революционен комитет 1875. Събранието взема решение за обявяване на въстание в България. Неуспехът му довежда до криза в комитетското ръководство. След оставката на Христо Ботев БРЦК се разпада (октомври 1875 г.). Привържениците на революционните действия съставят Гюргевския революционен комитет. Печатни органи - в. „Свобода" (7 ноември 1869 - 25 ноември 1872 г.), в. „Независимост" (23 февруари 1873 - 12 октомври 1874 г.), в. „Знаме" (8 декември 1874 - 14 септември 1875 г.).

ВЪТРЕШНА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ (ВРО)
Апостола на свободата

Комитетска организация, създадена от Васил Левски през 1870-1871 г. с основна задача да подготви и да осъществи на дело българската национална революция. Първите вътрешни революционни комитети (в градовете Карлово, Сопот, Плевен, Ловеч и др.) се учредяват от Левски през 1869-1870 г. През 1871 г. като помощници на Апостола в България пристигат Димитър Общи и Ангел Кънчев. Идейна платформа на ВРО е Проектоуставът („Наредата") на Българския революционен централен комитет (БРЦК), съставен през 1871 г. от Левски и Ангел Кънчев. До Общото събрание на БРЦК (29 април - 4 май 1872 г.) ВРО се ръководи от Ловешкия централен комитет; всеки комитет има псевдоним; кореспонденцията се доставя по нелегални куриерски канали. През есента на 1872 г. Левски започва да изгражда и окръжни центрове (Търново, Сливен, Ловеч и др.). През декември 1872 г. ръководна роля във ВРО започва да играе Търновският комитет. След гибелта на Левски апостолските функции изпълняват Атанас Узунов (до 4 май 1873 г.), Стефан Стамболов (есента на 1874 - януари 1875 г.), Иван Семерджиев (април - август 1875 г.).